Екологичен стандарт

Екологичен стандарт

Екологичен стандарт бе въведен в световната практика през 1992 година. Това беше направено, за да се ограничи по някакъв начин вредното въздействие на автомобилите върху околната среда. В света всеки ден има все повече коли. Не е тайна, че всеки от тях хвърля във въздуха голямо количество отпадъчни вредни вещества. Емисиите, които са класифицирани като замърсители, съдържат: въглероден оксид (CO), азотен оксид (NO), въглеводороди (CmHn) и малки твърди частици, наречени диспергирани частици. В допълнение, в резултат на проучването, беше установено, че автомобилът консумира средно около 4000 кг кислород годишно и изпуска в атмосферата 800 кг въглероден оксид, 200 кг въглерод и 40 кг азот. Екологични стандарти за автомобили. Първият екологичен стандарт „Евро-1“ беше въведен, както бе споменато по-горе, през 1992 г. Той наложи ограничения върху емисиите на въглероден диоксид, азотен оксид и разпръснати частици от автомобили, без които автомобилопроизводителят не можеше да продава автомобила в страна, която се присъедини към екологичните стандарти. През 1995 г. Евро-2 заменя първия екологичен стандарт, като драматично увеличава изискванията за екологична безопасност на автомобилите. И изискванията бяха затегнати не само за дизелови и бензинови превозни средства, но и за гориво. През 2006 г. България се присъедини към спазването на екологичните изисквания на международно равнище, където беше наложена забрана за внос на превозни средства, които не отговарят на изискванията на Евро-2. „Евро-3“ европейските страни са приели през 2000 г., което допълнително понижи допустимия праг на вредното въздействие върху околната среда с 30-40%. В нашата страна този екологичен стандарт беше приет през 2008 г. и остава в сила 2 години. От 2010 г. България се придвижи след големи искания от авто-вносители, производители на автомобили и петролни компании до Евро-4. Въпреки че този стандарт е действал в Европа в продължение на 5 години и са затегнали изискванията на предишния стандарт с още 65-70%. През 2009 г., когато все още имаше спорове за въвеждането на Евро-4 в България, Европа премина към екологичния стандарт Евро-5. И въпреки че днес е възможно да се издаде сертификат за съответствие „Евро-5“ в България, но това не е изискване, което е задължително за изпълнение. СО – въглероден диоксид. THC – въглеводород. NMHC – летливи органични вещества. NOx – азотен оксид. PM – суспендирани частици. Речта за въвеждането на „Евро-6“ в европейските страни продължава от доста време. Първоначално правилата трябваше да са в сила от 31.12.2013 г. Производителите на автомобили обаче не бяха готови да отговорят на изискванията на екологичния стандарт , а Европейската комисия отложи този период до 1 септември 2015 г. Основните ограничения с въвеждането на „Евро-6“ ще засегнат дизеловите двигатели. В края на краищата, преди да се смята, че основната вреда за околната среда е въглеродният оксид, и следователно подобрени бензинови двигатели, тъй като дизеловите двигатели отделят малки количества CO. Въпреки това, сега служители са забелязали много високо ниво на емисии на азотни оксиди, което е много високо в дизеловите автомобили. Нивото му в Евро-6 е намалено до 80 мг / км, от 180 в Евро-5. За бензинови двигатели изискванията остават непроменени. Екологични стандарти за автомобили с евро 6. Екологични стандарти за автомобили в България. В България борбата за екология също продължава. Сега в страната не може да влезе нито камион, нито кола, която не съответства на „Евро-4“. Нямате проблеми с прехода към нови екологични стандартиводещи местни автомобилни производители, към които принадлежи и концернът на АвтоВАЗ. Тази компания, която е основният производител на леки автомобили в страната ни, премина през 2011 г. в производството на модели, които отговарят на изискванията на Евро-4. Експортните копия на автомобила бяха преоборудвани за Евро-4 още през 2005 година. Всичко това говори за провала на обвиненията в невъзможността на нашите машини да отговарят на съвременните екологични изисквания в света. Основният проблем сега е не в производителите на автомобили, а в производството на гориво с подходящо качество, за което се задават много въпроси.